Темата за плагиатството от починалата вече поетеса Теодора Ганчева,взаимствала не само две стихотворения,но и заглавия на книги,я отведе в съда,където аз заведох дело за плагиатство и тя почина,преди да завърши делото.Теодора Ганчева от Дряново,както мнозина се сещат.Надежда Захариева,родена в с.Радово,Трънско,укри този факт,тя водеше във в."Минаха години" рубриката "Поетична антология",не пожела да се извини и се измъкна от дело благодарение на връзките на Наталия Русева,главен редактор и леля на собственика ва същия вестник,но няма да се спасят от Европейската и световна разгласа по този и други случаи,която съм им приготвила..
      Този случай е добре известен в писателските среди и затова се питам-кураж или недоразумение са съвпаденията ва нейната бивша колежка и приятелка от Министерство на културата по времето на Стефан Данаилов,Елена Алекова с мои стихове отпради години?Много добро отношение имах към Елена Алекова,взаимно познаваме поезията си и затова ми стана крайно неприятно,че:моето заглавие от книга  интимна лирика "Възсресение",издадена 2001 година е същото заглавие от трета част на нейна книга с интимна лирика,също "Възкресение",издадена тази година.Друго съвпадение е заглавието на книгата ми "Удивление" - интимна и социална лирика,2009 година и същата дума в нейната интимна лирика,същата книга,пак тази година.Трето съвпадение е :"Без теб съм половината.С теб съм едно цяло",повтарящ моите изрази "Без теб съм като половина,двамата сме с теб едно" от книгата ми "Любов и вдъхновение",ако не се лъжа по памет 2006 година е издадена моята книга.Общото й заглавие на трите цикъла "Гонене на вятъра",откъдето са и "моите изрази в нейните стихове" били писани от 1981 година до 2010,само че свидетели няма и не са издавани,следователно признанието й е недоказуемо,за разлика от моето.Ярката червена боичка Алекова ще видим как ще продължи и вече ще я наблюдавам зоркоДамата е родом от родопското село Мугла.Боже,какво да правим ние - старите софиянци?.
        То и Надежда Захариева твърди,че си пише изповедите в "Минаха години",но аз вярвам само за онези,които касаят кръчми,ядене,пиене,гозби,защото тя само за това говори и за това пишеше,докато не обърнах внимание на редакцията,да,ама тя така си продължи и досега по представянията на различни творци от нейната "Литературна гостоприемница",та чак до онзи ден,когато "представя" книгата на приятелката си Донка Петрунова.Просто защото тя не знае и не може да бъде литературен критик,но пък има по-начетени син и дъщеря,носещи гена на баща си - гениалния мъченик и великолепен иначе поет Дамян Дамянов.Нищо не е прихванала от него,милата.Само дето е търпял много и е излял горчивите си семейни изповеди на Надежда и роднините й,обидите,насмешките в "Таван от понеделници",отделно от всеизвестните му три опита за самоубийство.И оставените писма,с които се мотивира защо иска да го стори.Гениален софиянец и селянка-перфектна комбинация.