Магурата затвори моя дух,
втвърди го в сталактити,сталакмити,
озелени го с вековечен мъх
и напои го на скалата със водите...

Поведе го по пещерни места,
разказа му истории потайни,
лиши го и от дневна светлина
и окова го в спомените трайни.

Магурата държа със часове
духа ми-запечатан под земята.
И щом докоснах синьото небе,
усетих смисъла на свободата.

Простих се с тази чудна пещера,
с подземните й красоти и зали,
но много честно аз ще изрека,
надземната ни хубост най ме пали,

най-искрените стихове редя,
когато съм в природата отгоре,
навярно съм копнеж за светлина,
за полет,за небе,за своеволие...

    5 февруари 2004г.,София

Из книгата ми "По пътищата на България",2004г.,София