ЗАВАЛЯ

"СНЕГЪТ НА МОЕТО ДЕТСТВО БЕШЕ БЯЛ..."


Стефан   Поптонев



Заваля. И снегът беше бял.
И снегът беше бял като спомен.
Сняг от спомени пак е валял,
сняг, под който съм гол и бездомен,
девствен сняг без човешки следи -
бели преспи в сърцето, в гърдите...
Сняг от моето светло "преди"
върху моето "днеска" връхлита.
И е бял.
Беше - в ранния ден.
После златен по пладне валеше...
Не внезапно за миг позлатен -
беше златен.
Повярвайте - беше!
Оня, белият сняг, разтопен,
безвъзвратно попи във душата.
Днес вали.
Пак вали върху мен,
но воали златисти не мята.
Следват пладнето залез и мрак,
а тъмнеят по мрак снеговете
и на утрото белият лак
не златисто, а иначе свети.
Заваля.
Но е нощ, а в нощта
под студената лунна лампада
стават странни и тъжни неща,
черен сняг по плещите ми пада...

ВАЛЕНТИН ЧЕРНЕВ

И МОЯТА ВЪЗХИТА ПРЕД ТАЛАНТА! ЧЛЕН НА СБП!

разбира се, харесва само себе си! Как е викал Балзак: "Ниво- о- о - о..."