Постинг
27.05.2019 19:14 -
В ПРЕСЕЧНАТА ТОЧКА
Измежду самотата и тълпата
аз вадя пътния бележник, пиша стих,
на страниците тихо се премята
какво простих, какво пък не простих.
И мойте мисли лекичко си плуват
покрай лица, неподозиращи за тях,
така навярно по - добре пътуват
измежду думите, към своя бряг.
Дотолкова различни от тълпата,
но тя ги стимулира да са тук,
пресекли времето и самотата,
но само мои, никога на друг.
Едва когато кацнат на хартия,
ще забележи някой, че така,
родени покрай хорската стихия,
от тези мисли блика красота!
27 май 2019г., София
Росица КОПУКОВА
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
missana -
Ето, аз например забелязвам красотата, която струи от редовете на стиха ти, Роси!
27.05.2019 22:21
27.05.2019 22:21
"Дотолкова различни от тълпата,
но тя ги стимулира да са тук,
пресекли времето и самотата,
но само мои, никога на друг."
Прекрасни редове!
цитирайно тя ги стимулира да са тук,
пресекли времето и самотата,
но само мои, никога на друг."
Прекрасни редове!
missana написа:
"Дотолкова различни от тълпата,
но тя ги стимулира да са тук,
пресекли времето и самотата,
но само мои, никога на друг."
Прекрасни редове!
но тя ги стимулира да са тук,
пресекли времето и самотата,
но само мои, никога на друг."
Прекрасни редове!
Търсене