Тя е различна до нивото на човека
и от подобни до нивото се приема,
едни за кръчма мислят ден до века,
за тях поезията трябва да е лека,

а други ще я сричат три живота
и пак навярно няма да я стигнат,
но на планетата Земя на борда
има дълбоки и фигуративни.

Така че, по-спокойно , има време
и за провали, за растеж отпосле,
и бъдещето ще роди поеми
и смисъла на рамене ще носи.

Та затова се търсим и намираме,
един да пише, друг да го последва,
аз казвам- не е болка за умиране,
щом в цялата вселенска подреденост

един е гений днес, а друг е утре...
За всеки е предвидено развитие.
По-важно е доброто да пребъде,
човечността във всякое събитие!

15 юни 2020г., София
Росица КОПУКОВА

всеки пишищ има един сигурен читател - Бог! За този читател и само за него, трябва да се пише, когато търсим да постигнем дълбинната поезия. Но има случаи, когато можем да пишем и за обикновените хора. Тук с пълна мяра важи казаното от теб, Роси:

"Тя е различна до нивото на човека
и от подобни до нивото се приема,
едни за кръчма мислят ден до века,
за тях поезията трябва да е лека,"

Чудесен и мъдър стих, разкриващ скритите нива в поезията и факта, че всеки има своята ниша в нея!

всеки си има приятелю, стъпало на развитие, зависи къде е стъпалото?! За едни в ниското, за други на високото.

Познаваме хора, чието стъпало на развитие е просто една пейка, та дори и под пейката. А встрани от нея ползват терена за отходно място и да изповръщат C2H5OH, когато им стигне до козирката. За толкова им стига гена, както и първите 7 години. Затова и пейката си има съответен номер!