Постинг
01.10.2020 17:21 -
КОНТРАСТИ
И съм малко бяла, и съм малко черна,
та макар да имам доста белота,
най- накрая става нещо двуизмерно,
нещо ми сивее в моята душа.
Но в света така е, светиш ли до бяло,
взимат те накрая за наивник пръв,
затова си нося в моето начало
белочерен обсег, без да имам стръв.
И съм убедена, няма да намеря
тука на Земята само доброта,
но със нея искам все пак да премеря
своите постъпки днеска по света.
Почвам със доброто. Но съм прозорлива
и докрай разкривам хорската тъма.
Боже, ти кажи ми, докато съм жива
как да се оправя с чуждата злина?
Дал си ми разумност, дал си ми почтеност,
ала те се бият в мрачния контраст.
Затова, признавам, че със малко черно
някога в словата го заливам аз.
30 септември 2020г., София
Росица КОПУКОВА
но от друга страна не могат едно без друго и са диалектически свързани. Най-добре това е онагледено в даоската ин-ян монада.
Много актуален стих, Роси. На пръв поглед може да бъде счетен за нещо съвършено лично, но при по-внимателно вглеждане се вижда, че поражда редица обобщения. Несъмнен майстор си на философската лирика!
цитирайМного актуален стих, Роси. На пръв поглед може да бъде счетен за нещо съвършено лично, но при по-внимателно вглеждане се вижда, че поражда редица обобщения. Несъмнен майстор си на философската лирика!
missana написа:
но от друга страна не могат едно без друго и са диалектически свързани. Най-добре това е онагледено в даоската ин-ян монада.
Много актуален стих, Роси. На пръв поглед може да бъде счетен за нещо съвършено лично, но при по-внимателно вглеждане се вижда, че поражда редица обобщения. Несъмнен майстор си на философската лирика!
Много актуален стих, Роси. На пръв поглед може да бъде счетен за нещо съвършено лично, но при по-внимателно вглеждане се вижда, че поражда редица обобщения. Несъмнен майстор си на философската лирика!
Търсене