Прочетен: 457 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 31.05.2019 10:30
Далеч съм от мисълта, че кражби стават само в бизнеса.Там ескалират, там са парите, кичозния лукс и простотията с ланци то тялото.
Това обаче е явление познато в науката, изкуството и културата. Навън притискат и крадат труда и новаторските идеи на наши момчета и момичета в творческа възраст, тук се надхитряме по нашенски и няма значение природната интелигентност на такива хора или словесното им и друг вид некадърие.
Аз толкова бях потресена от случката с една Литературоведка в столицата, че дори име заместващо няма да й сложа, за мен тя е жена безименна. И това, което ме сполетя, да е за урок на други талантливи хора, да се пазят и да не проявяват доверие към никого, дори да го познават от години като мен.
Видяхме се във Военния клуб на литературно събитие. Трябваше ми рецензия.
После - рецензии бол, но за момента нямах, а се налагаше за конкурс.Помолих я да направи с уговорката да й платя. Съгласи се на момента. Колкото книги поетични искам, толкова да нося и аз й казах, че на колкото направи - ще й платя.
Така че аз приготвих 17 - да си избере, не много големи и отидох да ги занеса в музея, където работеше.
Покани ме, пихме кафе, говорихме дълго и тя ме помоли да й напиша похвален текст за посещение на музея и да й платя таксата.
Не ми направи добро впечатление, защото аз не отивах за това, но се озовах.
Литературоведката не беше жена за съжаление. Мъжът й от години работел в Чехия и й пращал добри пари. Това обясняваше подлостта й, която тя сътвори впоследствие.
Минава време, ни резенция, ни звук, ни стон. Усещам аз вече прилива на лъжата и давам на друга жена в литературните среди да ми помогне. Прави го за няколко дни. Благодаря трогната, плащам си и вече започвам да търся книгите си обратно.
/ следва /
30 май 2019г., София
Росица КОПУКОВА