Постинг
09.01.2014 14:55 -
Аз и другите,Без заглавие
Аз и другите
Моят сън е свише указателен
и от Бога пратен за напътствие,
само низшите не са дознатели
на това,което в мен присъства
и което казвам гласно винаги,
но духовността не е у всеки,
нискостеблените са задръстени
и си имат някакви просеки,
и си правят земни заключения,
и си бродят по различни врачки,
Бог да ме прости,че ще го кажа:
пълно е с простаци и простачки.
Без заглавие
Неземна в земните неща живея,
с душа на птица,с форми нао човек,
навярно съм била ефирна фея,
отдето няма ден,година,век.
Междупланетна,лека и свободна,
но пратена на майката-земя,
където се усещам дискомфортно
и другояче искам да творя.
И магнетично някак си привличам
и светли личности,и врагове,
но все така по малко аз съм птица,
бленуваща за други светове.
Или съм още фея в битието,
несъвместимо смоята душа,
най.хубаво разбира ме сърцето,
прегърнало любов и красота.
Прегърнало горчивин и болка
от непростимите за мен неща
и колко ли живота още,колко
са нужни да сме други същества?
Живущи по всемирните закони
в хармония и много доброта.
Но аз съм тук и земните закони
раняват често мойте сетива.
Човек съм сред човеците,но зная,
че тази атмосфера ми тежи,
доброто надделява най-накрая,
ала сред много грешки и борби.
А моята душа лети,не спира,
и не снобее в завист и пари,
небесна сила сякаш я подпира
и тя не пада в ниските среди.
Благодаря на Бога за което,
усещам,че във всеки труден час
урежда се за мене битието
и пак нагоре,пак политам аз.
Из книги на авторката
Моят сън е свише указателен
и от Бога пратен за напътствие,
само низшите не са дознатели
на това,което в мен присъства
и което казвам гласно винаги,
но духовността не е у всеки,
нискостеблените са задръстени
и си имат някакви просеки,
и си правят земни заключения,
и си бродят по различни врачки,
Бог да ме прости,че ще го кажа:
пълно е с простаци и простачки.
Без заглавие
Неземна в земните неща живея,
с душа на птица,с форми нао човек,
навярно съм била ефирна фея,
отдето няма ден,година,век.
Междупланетна,лека и свободна,
но пратена на майката-земя,
където се усещам дискомфортно
и другояче искам да творя.
И магнетично някак си привличам
и светли личности,и врагове,
но все така по малко аз съм птица,
бленуваща за други светове.
Или съм още фея в битието,
несъвместимо смоята душа,
най.хубаво разбира ме сърцето,
прегърнало любов и красота.
Прегърнало горчивин и болка
от непростимите за мен неща
и колко ли живота още,колко
са нужни да сме други същества?
Живущи по всемирните закони
в хармония и много доброта.
Но аз съм тук и земните закони
раняват често мойте сетива.
Човек съм сред човеците,но зная,
че тази атмосфера ми тежи,
доброто надделява най-накрая,
ала сред много грешки и борби.
А моята душа лети,не спира,
и не снобее в завист и пари,
небесна сила сякаш я подпира
и тя не пада в ниските среди.
Благодаря на Бога за което,
усещам,че във всеки труден час
урежда се за мене битието
и пак нагоре,пак политам аз.
Из книги на авторката
Няма коментари
Търсене