Старият шкаф

Вратите пеят своя странен звук,
дошъл със времето и самотата,
с мелодика на дядо и на внук,
на неговия внук и тъй нататък.

Дали е песен,зов,човешки вик,
не зная...Ала някаква утеха
попива в стоята като светлик,
запален върху белите ми дрехи,

които с наслаждение редя,
за да ми пеят този звук вратите
и да гради ревниво мисълта
историа домашна на дедите.

    1989г.,Варна
      

        В книгата ми "Българка,където и да съм",1994 година