Да,знаел е къде да завоюва   Аспарух
земя красива като приказка небесна,
да завещае на по-сетния си внук
природа,като плодоносна песен.

  
Да,знаел е какво да прави Симеон
и знаел накъде да се простира,
победата била е висш закон,
създавал е,не бързал да умира.

Каква е тази мания от днес:
далеч да бягаш от завестната родина?
Погуби българинът свойта чест
и стана гурбетчия без поминък.

Загърби воля,твърдост и кураж,
загуби дарбата боец да бъде,
на своя дом дори да бъде страж
и хукна тъй на вяра да слугува.

Най-често във чужбина е ратай,
най-често себе си той заблуждава,
като търкалящ камък търси май
надеждата,че може да успява.

А чудната земя  на Аспарух,
объркана от мутри и лихвари,
очаква всеки свой достон внук-
с любов и труд живота да озари.

Очаква стойностните си деца„
Природата е все така богата
и най-красива може би в света,
и по-безценна от елмаз и злато.

Потомецо,вземи се събуди,
не подценявай своята Родина,
тя съхранена е от храбреци-
за бъдеще,за слава и за име.

1 септември 2011г.,София

       Из книгата ми със стихове "Вселената и ние",изд."Лулу"

         

Омръзна му на нашенецът клет
да бъде във родината проклет.
Остави тука родната си стряха
защото вече всичко му обраха.