Постинг
03.09.2015 08:36 -
Между древността и бъднината
Да,знаел е къде да завоюва Аспарух
земя красива като приказка небесна,
да завещае на по-сетния си внук
природа,като плодоносна песен.
Да,знаел е какво да прави Симеон
и знаел накъде да се простира,
победата била е висш закон,
създавал е,не бързал да умира.
Каква е тази мания от днес:
далеч да бягаш от завестната родина?
Погуби българинът свойта чест
и стана гурбетчия без поминък.
Загърби воля,твърдост и кураж,
загуби дарбата боец да бъде,
на своя дом дори да бъде страж
и хукна тъй на вяра да слугува.
Най-често във чужбина е ратай,
най-често себе си той заблуждава,
като търкалящ камък търси май
надеждата,че може да успява.
А чудната земя на Аспарух,
объркана от мутри и лихвари,
очаква всеки свой достон внук-
с любов и труд живота да озари.
Очаква стойностните си деца„
Природата е все така богата
и най-красива може би в света,
и по-безценна от елмаз и злато.
Потомецо,вземи се събуди,
не подценявай своята Родина,
тя съхранена е от храбреци-
за бъдеще,за слава и за име.
1 септември 2011г.,София
Из книгата ми със стихове "Вселената и ние",изд."Лулу"
Търсене