Постинг
02.10.2015 10:04 -
Словогнев
"Мойто възрастно време го няма.
И едва ли отсега ще порасна.
Едно малко човече остана
да играе в зелените храсти".
Николай Милчев
Ей това точно малко човече
от човека създава поета,
то остава в сърцето му вечно
и му праща небесни сонети.
То е музата,то е детето
във лирика с неземната струна,
то обръща по гръб битието
и го прави словесната музика.
Ставай сутрин,извиквайго бързо,
не е лошо да грабнеш перото
и да лееш в дома си поезия,
тя е щит за душата от злото.
Разтвори се,раздай се на другите
в ежедневната приказна страница,
раздвижи магнветизма на думите
и пусни ги да тръгнат без граница.
2005г.,София
Из книгата ми с лирика "Щастливи стъпки",2006г.,София
И едва ли отсега ще порасна.
Едно малко човече остана
да играе в зелените храсти".
Николай Милчев
Ей това точно малко човече
от човека създава поета,
то остава в сърцето му вечно
и му праща небесни сонети.
То е музата,то е детето
във лирика с неземната струна,
то обръща по гръб битието
и го прави словесната музика.
Ставай сутрин,извиквайго бързо,
не е лошо да грабнеш перото
и да лееш в дома си поезия,
тя е щит за душата от злото.
Разтвори се,раздай се на другите
в ежедневната приказна страница,
раздвижи магнветизма на думите
и пусни ги да тръгнат без граница.
2005г.,София
Из книгата ми с лирика "Щастливи стъпки",2006г.,София
Търсене