Кото петно на бяла светлина
оцапана е плоската ми лира,
но най-тъжа, че тати отлетя,
без да остави фабрика за бира.

Без да направи малка фирма внос
за водка от Русия, първа класа,
да се търкуля аз по сенокос,
след като много силно се наквася.

И вечно ще ви пиша за любов,
по-точно за поредната мадама,
която ми се вижда с порив нов
как тича все към мен, но поглед няма.

С въображение и грам мираж,
пак старата си лира ще задвижа.
Но нямам фабрика за авантаж,
та празната си халба още ближа,

дано напълни някой като дар
срещу поредната ми застояла книжка.
Във Варна вече не един другар
превърна се във сива полска мишка!


26 юли 2019г., София
Росица  КОПУКОВА

Просто нямам думи. Как си сътворила този шедьовър? Изпитах чувство на благородна завист.