ПРАГ

      Днес се срещнахме с лъжата.Случайно.В едно кафе,в присъствието на трето лице- Истината.
       - Ха,ха,значи така ти каза той,че учил в университета.Учил,ама отвън,зад входната врата-смее се ехидно насреща ми Истината.- Тази,дето влезе вътре да следва,отдавна го остави,чу ли?
      Не всяка Истина има човешко изражение.Днешната също нямаше.
      Замълчавам,не от притеснение или от неудобство.Не той беше казал това,а майка му.И сигурно още доста неща беше преиначила,докато сина й упорито бягаше от мен.
      "Тази жена не е много почтена"-подсказа ми Разумът,който определено ме направлява.
      "Но е майка и би могла да я разбереш"-намесва се Чувството.-Знаеш ли какво нещо е майката?"
      "Не"-признавам объркано.
       "И по-големи неща измислят майките.Лъжат от обич и от глупост.Това не е най-страшната измислица"-успокоява ме пак чувството.
      Прибирам се след кафето и поглеждам към телефона със съмнение и с надежда.Вдигам слушалката.И я оставям.Пак я вдигам.И пак я оставям.
      Мислено набирам номера.Става.Опитвам наяве.Не мога.
      Между разума и чувството легна праг.
   

                            1989г.
           Из книгата "Слънцестоене",1998г.