Етрополски манастир живее,
три пъти изгарян и строен,
но и в бъдеще ще оцелеят
подземните пътеки,в тях спасен

бил е Левски и хайдути,и монаси
в епохата на османлийска сеч,
пак тук били книжовните запаси
и школото на родната ни реч.

Човек-фантом между небето и земята,
Апостолът оставил е следа,
не само в този манастир със мисъл свята
и несломимата си сила на духа.

Апостоле,какво сърце си носил-
и християнско,и бунтовно във едно,
нищо не искал,нито милост просил,
с едничка цел-да бъде българско.

Минаваме по твоите пътеки,
но по скривалищата не вървим.
И чувствайки се днес свободно леки,
Апостоле,на тебе го дължим.

Етрополски манастир живее-
един от твойте простъпи незнайни,
навярно много факти днес бледнеят
и губят се несподелени тайни.

Но да пребъдем и да можем да опазим
България - и скъпа,и красива,
за нея ти живота не пожали
и всяка твоя стъпка днес е жива.

      29 август 2004г.,при едно от многото ми посещения в Етрополския манастир
Включено в книгата ми с лирика "По пътищата на България",2004г.,София