Запали, Апостоле, фенера,
на народната премъдра  свяст,
някои живеят във химера,
други в неведение, без час.

Хитростите днеска не разбират
на народните ни врагове,
хората във беднота умират,
други пък умират "богове".

В пребогатство илив беднотия,
тази разширяваща бразда
ще погълне в лоша орисия
хубавата българска земя.

Запали, Апостоле, отгоре
факел в небесата за кураж,
да останат хората ни хора,
пак бъди небесния ни страж.

Без обединение не може
да добрува никоя страна,
само ние ли ще бъдем ложе
на безсрамни апетити ? До кога?

Вдигай пак народа със внушение,
не оставяй никой да заспи?
Че от думата "Обединение"
враговете много ги боли.

Не случайно си пребродил ти България,
ти, предвестника на свобода,
само твойто име е достатъчно
да сплотява нашите сърца.

Из второ преработено и допълнено издание, което е под печат, от книгата ми "Разполовено време".

Автор: Росица Копукова