Постинг
20.07.2016 09:28 -
А ето какво пише Дамян Дамянов за Апостола
""""""""
Сега това е романтично минало,
а те самите- празнична героика.
И между тях и мен лежат годините,
угасналата кръв и ореолите.
Сега това са само пет- шест страници
в окъсана далечна христоматия.
Портрети на войводи и въстаници-
получовеци и полуразпятия.
Познаваме ги самоот баладите,
от одаите във музей превърнати,
отдето са излезли толкоз млади те
ивече никога не са се върнали.
А всъщност туй ли са?...Онези диви хъшове
нима са мислили приживе за музеите?
Нима на своетобезсмъртие за къшея
без къшей хляб тогава са живели те?
По воденици и браилски ханчета
нима са търсили те бъдно легендарие
или пък топлата чорба на Странджата!
Не, просто са си търсили България!
България - и святата, и милата,
която няма нищо общо с думите,
която бе за Дякона бесилото,
а пък за Ботев - Вола със куршумите.
...Сега това е романтично минало,
а те самите - приказка, героика.
Но всяка нощ , безименни и именни,
се връщат те в кръвта и във покоя ми.
Изпълват стаята и мен. И питат те:
"Строшихте ли на този свят оковите!"
А вместо отговор, ведно с комитите
целувам аз камите и пищовите.
1971г.
Дамян Дамянов
"""""""""""
Разплаках се! Тук моят силен характер не са първи път се прекършва пред това Дамяново стихотворение. Поклон, поете, увековечил разтърсващо нашето героично
минало!
Сега това е романтично минало,
а те самите- празнична героика.
И между тях и мен лежат годините,
угасналата кръв и ореолите.
Сега това са само пет- шест страници
в окъсана далечна христоматия.
Портрети на войводи и въстаници-
получовеци и полуразпятия.
Познаваме ги самоот баладите,
от одаите във музей превърнати,
отдето са излезли толкоз млади те
ивече никога не са се върнали.
А всъщност туй ли са?...Онези диви хъшове
нима са мислили приживе за музеите?
Нима на своетобезсмъртие за къшея
без къшей хляб тогава са живели те?
По воденици и браилски ханчета
нима са търсили те бъдно легендарие
или пък топлата чорба на Странджата!
Не, просто са си търсили България!
България - и святата, и милата,
която няма нищо общо с думите,
която бе за Дякона бесилото,
а пък за Ботев - Вола със куршумите.
...Сега това е романтично минало,
а те самите - приказка, героика.
Но всяка нощ , безименни и именни,
се връщат те в кръвта и във покоя ми.
Изпълват стаята и мен. И питат те:
"Строшихте ли на този свят оковите!"
А вместо отговор, ведно с комитите
целувам аз камите и пищовите.
1971г.
Дамян Дамянов
"""""""""""
Разплаках се! Тук моят силен характер не са първи път се прекършва пред това Дамяново стихотворение. Поклон, поете, увековечил разтърсващо нашето героично
минало!
© На кого да заложим при букмейкъра за п...
US военен: Ние сме идиоти, Украйна е свъ...
Може ли пшеницата да се превърне в новия...
US военен: Ние сме идиоти, Украйна е свъ...
Може ли пшеницата да се превърне в новия...
Търсене