Стои насреща ми като вълшебница
катерица върху бора и ме гледа,
що за чудо съм с метла и лейчица,
иска да ме пита, а не смее.

Два - три скока и дошла би на терасата
да я черпя с орехче от лани,
ала я стопира вътре граница
във душицата й очертана.

Сладка рунтавелена красавица,
цяло лято ме разглежда и размисля:
лоша ли съм или не - каква съм,
хем не идва, хем не си отива.

Схваща безопасното излъчване.
Да, така е, мила, но към тебе,
хората сме по-злобливи, слънчице,
чак си ставаме взаимно непотребни.

30 юли 2016г., Симеоново
Росица Копукова