Разтворени сърца към слънцето
са солунските къщи,
балконите гостоприемно
очите ти прегръщат,

по роби хубави гъркини
отпиват от кафето,
личи си, че не са слугини,
а дами в битието.

Асфалтите - бекрайно бели
като крила на птици,
възторжено вървя из Солун
с разтворени зеници.

По залива да се разлееш
в прекрасните алеи,
от Бялата им кула грее
градът на длан. Немееш!

Недей забравя, за жена е
градът строен отдавна
и затова като съблазън
душата ти открадва!

Май 2004г., София
Из моя книга с лирика
След дълга почивка в Солун

Росица КОПУКОВА

дето във Варна му е хана,
нищо той не е видял,
от живота не разбрал
и явява се тъдява
да се разписва като плява!