Не желая псевдоними,
името си аз не крия,
името ми е сравнимо
със пречистваща стихия,

името ми е достойно,
в низости неопетнено
и перото ми обстойно
нищи - за това родено.

Вместо кръв се стичат думи
и пулсират в мойте вени,
сякаш словото пътува
в кръвоносната система.

И където мина, става
малко чудо по земята.
Затова така и трябва -
да съм факел в бъднината!

14 април 2005г., София
Из моя книга с лирика
Росица КОПУКОВА

Е ТУК ДОСЕГА С 4 ПСЕВДОНИМА! Не се губи.