Аз връщам отчетливо всеки миг от прекрасния спомен,
за мене годините просто умряха по пътя,
но ти го измина - светломрачен, въртелив и огромен
и стигна до мене отново,  и тайните скътал...


И ето сега, раздвоени от много различия,
не можем да станем взаимност със  теб, бъднина,
и колко излишно е само от хорско приличие
да не мога да вляза през твойта духовна врата!


Ти ме спираш отвън, ти докрай се срамуваш от грешките,
не ги донатрупвай, защото със тях прекали,
пусни чувствата смело - онези, дълбоко човешките,
от които дори във наслада щастливо боли.


19 ноември 2000г., София

Росица  КОПУКОВА

"СЪРЦЕТО НА ЛЮБОВТА", лирика, издадена 2001г.,
С О Ф И Я

И силен завършек:
"...пусни чувствата смело - онези, дълбоко човешките,
от които дори във наслада щастливо боли!"
Поздрави - Литатру! :)

Радвам се, че Ви е допаднало!