Аз съм малка прашинка от Бога,
ярко свети и мрака руши,
в кръговрата на радост с тревога,
осветява и други души!

Аз съм силна прашинка от Бога,
заредена със точен заряд,
целя точно и няма "Не мога",
но обичам и целия свят!

Жалостива прашинка от Бога,
в мен живее устойчиво "Аз",
но и болка, че толкова много
свръхталанти простиха се с нас!

17 януари 2017г., София

Росица  КОПУКОВА

Пиши все така, Роси!

И обичаш, и хапеш...
Вдъхновени и успешни дни!

Бог да праща и на теб светла муза за перото ти.

Особено чувствителните не са издръжливи и рано си отиват от живота: Петя Дубарова, Асен Пейков - българският велик скулптор в Италия, Моцарт и колко още да изброя. Аз обаче злосторниците ги правя да си говорят сами и с мотото : "От завистници не ми пука. Наслука!" си целя и вървя, вървя и целя.
Пък и като им пусна и малко сатира, така се припознаят, че хич не искат да ме знаят, но не, това е само маска. Що годе умълчават се, а аз пак вървя и целя, целя и вървя.