Постинг
17.03.2017 16:51 -
КОНСТАНТА
За разлика от някои приятели
обичам да съм точна и умерена,
секунди да не ми достигат - трябва ли?
И трябва ли да ме убива времето?
На младини потичах доста халосно,
сега на средна възраст съжалявам,
амбицията може да е цялостна
и без докрай да ме изпепелява.
Бях прекалено честна. Съжалявам.
А можех честни клопки да приложа.
Хем враговете да не утроявам,
хем и спокойствие да си наложа.
Защото имам ум за четирима
и можеше съдбата да ми служи.
Прати мръсника в дупка невредима,
без да се сеща. На кого е нужно?
Но трябваше така - да поузрея,
по-хубава жена, по-сочна круша,
когато действам и мълчавинея,
доброто сякаш повече ме слуша.
Обаче - пак стои зад някой ъгъл
изобличението. И пристига.
И пращам недостойника във пъкъл.
Отново кроткост няма да ми стига.
24 май 2005г., София
Из книгата с лирика " Любов и вдъхновение",2005г.
В превод на английски език получила
Златен медал в САЩ
Автор: Росица КОПУКОВА
обичам да съм точна и умерена,
секунди да не ми достигат - трябва ли?
И трябва ли да ме убива времето?
На младини потичах доста халосно,
сега на средна възраст съжалявам,
амбицията може да е цялостна
и без докрай да ме изпепелява.
Бях прекалено честна. Съжалявам.
А можех честни клопки да приложа.
Хем враговете да не утроявам,
хем и спокойствие да си наложа.
Защото имам ум за четирима
и можеше съдбата да ми служи.
Прати мръсника в дупка невредима,
без да се сеща. На кого е нужно?
Но трябваше така - да поузрея,
по-хубава жена, по-сочна круша,
когато действам и мълчавинея,
доброто сякаш повече ме слуша.
Обаче - пак стои зад някой ъгъл
изобличението. И пристига.
И пращам недостойника във пъкъл.
Отново кроткост няма да ми стига.
24 май 2005г., София
Из книгата с лирика " Любов и вдъхновение",2005г.
В превод на английски език получила
Златен медал в САЩ
Автор: Росица КОПУКОВА
Човек съзрява, но изходната матрица, на която е положен от небесните сили, остава почти непокътната. В това изглежда е прелестта на битието. А ти я разкриваш в този текст от нов ъгъл. Поздравление!
цитирайmissana написа:
Човек съзрява, но изходната матрица, на която е положен от небесните сили, остава почти непокътната. В това изглежда е прелестта на битието. А ти я разкриваш в този текст от нов ъгъл. Поздравление!
за интересния анализ, Мисан.
Търсене