Постинг
17.05.2017 07:16 -
В ДУШАТА МИ ПОЕЗИЯ ЗВЪНИ
В душата ми поезия звъни,
когато пиша или пък не пиша,
дошла от Божиите висини
аз чудно гледам тук и трудно дишам.
Но Бог не ме изпуска и държи.
така, между небето и земята,
ту птица за небе, ту пък стърчи
подобно камък моят си характер.
Но нямам наказание и знам,
че само истината повелявам,
светът е повече от мен голям
и аз не мога да го направлявам.
Но тука, в свойта българска страна,
и обична, но и несъвършена,
аз зная свойта мисия една,
и зная свойта мъничка Вселена.
И стърже, щипе моето добро.
Но просто иначе то и не може.
Покажеш ли със пръстче що е зло,
глупакът иска в ъгъл да те сложи.
17 май 2017г., София
РОСИЦА КОПУКОВА
когато пиша или пък не пиша,
дошла от Божиите висини
аз чудно гледам тук и трудно дишам.
Но Бог не ме изпуска и държи.
така, между небето и земята,
ту птица за небе, ту пък стърчи
подобно камък моят си характер.
Но нямам наказание и знам,
че само истината повелявам,
светът е повече от мен голям
и аз не мога да го направлявам.
Но тука, в свойта българска страна,
и обична, но и несъвършена,
аз зная свойта мисия една,
и зная свойта мъничка Вселена.
И стърже, щипе моето добро.
Но просто иначе то и не може.
Покажеш ли със пръстче що е зло,
глупакът иска в ъгъл да те сложи.
17 май 2017г., София
РОСИЦА КОПУКОВА
Търсене