Светът притихва в моите очи,
когато ме застига красотата,
когато добротата зазвучи,
притегля ме сама и все  нататък....

Но има ли насреща ми къс зло
и вземе ли към мен да се търкулва,
аз ставам страшна топка на кълбо
и просто до безумие го удрям.

Не се моря най-малко от това,
не ми омръзва - бой по грозотата,
променят се и мойте сетива
според нюансите на светлината.

22 юни 2017г., София
росица КОПУКОВА

Чудесно е да усетиш принцеса с вълшебно сърце.
Шармантна поезия.
🌹🌹🌹🌹🌹🌹🌹

Бъди жива и здрава!

Има резон. Преди време се мъчех да се боря със злото, ала след това сякаш се изморих и сега имам друг метод - да си пускам "бариера", да си оставам в моя красив свят и да се изолирам от грозното. Не знам дали е правилен методът ми, но от години вече се "вкорених" в него.
Поздрави!

ама аз още не съм загубила хъс. Но знае ли човек?

Такава остани, Роси!

Роси.
Хареса ми!

бъдете живи и здрави и много щастливи.

за реакцията на душата на грозното и уродливото, които посягат на сетивата й.
Поздравление, Роси!

Мисана.