Аз не съм по селските пейзажи,
градска съм до жълтото паве,
до италианските витражи,
до тоалетите от кадифе.

На попадна ли сред родната природа,
чуя ли да ми засвири чан,
лягам ей така, под небосвода,
слушам вятъра необигран.

Затова обичам свойта вила,
въпреки че вече е в квартал,
Витоша безкрайно ми е мила,
заедно с отвъдния портал.

Ако планината ми е малко,
тръгвам из България на път,
за едно все още ми е жалко -
не съм достигнала до всеки кът.

Обаче още съм в добрата възраст,
има още много бъднина
за мечтаното околовръстие
и в Родината, и по света.

Отсега си знам какво ще кажа:
"Няма по - красива на света
от България!". И ще докажа
в следващите стихове това!

1 октомври 2017г., София 
Росица  КОПУКОВА


ЧЕСТИТ МЕЖДУНАРОДЕН ПРАЗНИК НА ПОЕЗИЯТА И МУЗИКАТА!
БЕЗ ЧАЛГАДЖИЙСТВОТО В ТЕЗИ ИЗКУСТВА!

Отново доказваш, че си родолюбка с чудесното стихотворение, което си написала.
Дай боже да има и други като теб, които да мислят така национално отговорно.
А не като онези Канчета, които гледат все в чуждото Канче.

Празни канчета дрънчат на кухо, нали знаеш.