Аз имам собствен поглед над света,
очите ми от друг не се влияят
и ,моя в тях самата светлина,
отчита си  началото и края.

Не се оплитам в чужди правила,
 не се оплитам в нечестиви мрежи,
душата ми лети като стрела
и преминава своите премеждия.

Стар дух, дошъл на майката - Земя
на простотиите да се нагледа,
да освети тук Божествеността,
да се надсмее тук над пошлостта
и да премине - над вълните - гребен.


14 февруари 2018г., София
Росица   КОПУКОВА

за хубавата творба!
Бъди все волна и добра като стрелата на Амур!
Честити празници! Бъди щастлива!
Литатру!

по гребена на калната вълна на този зъл и пошъл свят...и остават неосквернени.

"душата ми лети като стрела
и преминава своите премеждия."

Невероятно прозрение, за което те поздравявам отделно и специално, Роси!

за хубавите думи. Да си жива и здрава, и щастлива.

старите духове ги има изброени със звезда в една моя книга, която е всъщност осъвременена древна книга. Аз съм от най-старите, още една жена бях изчислила като мен само за 60 години по тази България наша. Имам и други стари духове приятели, но не най - стари като мен. Всичко дадено от Бога е имало и кой да го запише.