. КАКВО ПИШЕХ НА 18: ТИЧАЙ, НЕМИРНИЦЕ... Тичай, немирнице, тичай, тичай по стихова диря, вятър е работа, знаеш, който по вятъра свири, който на върбова клонка по пладне ще се люлее, който с горска коронка цветна, върви и пее. Който го води небето някъде, без посока, звезда му свети в полето и на душа му широко. Тичай, немирнице, тичай, палава и на воля, не спирай света да обичаш, защото е пълен с хора... Из книгата ми с лирика: "Лесно ли е да си млад?" """""""""" А тичай сега на 60 де? Пък си нарами същите мисли и чувства

КАКВО ПИШЕХ НА 18:

ТИЧАЙ, НЕМИРНИЦЕ...

Тичай, немирнице, тичай,
тичай по стихова диря,
вятър е работа, знаеш,
който по вятъра свири,

който на върбова клонка
по пладне ще се люлее,
който с горска коронка
цветна, върви и пее.

Който го води небето
някъде, без посока,
звезда му свети в полето
и на душа му широко.

Тичай, немирнице, тичай,
палава и на воля,
не спирай света да обичаш,
защото е пълен с хора...

Из книгата ми с лирика:
"Лесно ли е да си млад?"

""""""""""
А тичай сега на 60 де?
Пък си нарами същите мисли и чувства

каквото и в сегашната ти зряла поезия. Безусловно ти си се развила творчески, а също и като техника, и като мисъл, но явно има нещо, което е като отпечатъкът на душата и то остава от ранни години и ни съпътства до края на дните ни. Има една ефирност, излъчваща се от стихотворението ти, която сякаш се рее над листа. А това е много хубаво!

Толкова хубав анализ. Истински. Нямам думи.

Вълнуващо стихотворение, пълно с енергия и с доброта. Остави в мен приятно и позитивно чувство на радост. Ще го изпратя като поздрав за рождения ден на моя приятелка - слънчева и лудетина. Благодаря Ви за споделеното, Росела!