""""""""" Събуждам се на лятото с дъха, с ухание на бор и птича песен, отива си съновната леха, денят нахлува приказен и весел. До мене тържествува любовта и времето е толкова гальовно, не всеки ден струи от красота, но днес е в повече,твърдя нескромно. Но днес раздавам даже и на вас, не може радостта да се стаява. И пеят в мене сякаш на двуглас сърце и ум във утринна забава. 2 август 2018г., София Росица КОПУКОВА

"""""""""

Събуждам се на лятото с дъха,
с ухание на бор и птича песен,
отива си съновната леха,
денят нахлува приказен и весел.

До мене тържествува любовта
и времето е толкова гальовно,
не всеки ден струи от красота,
но днес е в повече,твърдя нескромно.

Но днес раздавам даже и на вас,
не може радостта да се стаява.
И пеят в мене сякаш на двуглас
сърце и ум във утринна забава.

2 август 2018г., София
Росица КОПУКОВА

за подареното добро настроение! Дай Боже все такова да е!

Прекрасно...!!!

е тежко, и горчиво той въздиша.

Всеки по различен начин.
Но щастливите си приличат. Много щастие от сърце!

Блаженство е, когато "пеят на двуглас сърце и ум", когато човек се чувства в мир със себе си и в хармония с природата - тогава всичко е красиво, всичко трепти от радост. Или обратното? Обърках причинно-следствената връзка, но ми остана усещането за лекота, за утринна радост - благодаря ти, Роси! Поздравления за хубавото стихотворение!

Все така да ти бъде, Роси!

както и прекрасното ти стихотворение, Роси!

Благодаря Ели, Мисана.