Когато вятърът отнася покриви, отгоре някой ни напомня, че построеното е вятър, без стойността на хубави дела. Когато наводнения прииждат, отгоре някой ни напомня, че животът е река и тя помита всичко, ако иска. Когато огънят изпепели земята, отгоре някой ни напомня, че тук сме временно като угаснали искри от жар. Когато буря помете брега, отгоре някой ни напомня, че пясъкът изтича между пръстите и вечността на дните ни е другаде. Днес ще измия два прозореца, не за да светят пред съседката, а да прогледна смисъла от чистотата на душата. 4 август 2018г., София Росица КОПУКОВА

Когато вятърът отнася покриви,
отгоре някой ни напомня,
че построеното е вятър,
без стойността на хубави дела.

Когато наводнения прииждат,
отгоре някой ни напомня,
че животът е река
и тя помита всичко, ако иска.

Когато огънят изпепели земята,
отгоре някой ни напомня,
че тук сме временно
като угаснали искри от жар.

Когато буря помете брега,
отгоре някой ни напомня,
че пясъкът изтича между пръстите
и вечността на дните ни е другаде.

Днес ще измия два прозореца,
не за да светят пред съседката,
а да прогледна смисъла
от чистотата на душата.

4 август 2018г., София
Росица КОПУКОВА

"Когато буря помете брега,
отгоре някой ни напомня,
че пясъкът изтича между пръстите
и вечността на дните ни е другаде."

е предостатъчен, за да бъде окачествено цялото стихотворение като превъзходно. Поздравление, Роси! И все така успешна в творчески план нова седмица!

ти най - добре знаеш, че Бог ни крепи , като ни праща поетично вдъхновение.

БОГ НИ ДАВА УРОЦИ И ИЗПИТАНИЯ, НО ЗА СЪЖАЛЕНИЕ НИЕ НЕ СЕ ПОУЧАВАМЕ...

Природата ни напомня, че всичко е преходно. Затова трябва да ценим Мига...
Дълбоко и проникновено!