Постинг
23.01.2019 14:25 -
НЯМА ЗИМА В ДУШАТА МИ

Няма зима в душата ми, няма,
тук дошла съм със пролетта,
вечно пролетна ще си остана
и предвестница на радостта.
Не обичам тъгата да броди
покрай хората - сянка край тях,
нека винаги Бог да ни води,
да не ставаме после за смях.
Нека искаме, колкото можем
във живота да понесем,
нещастливо е златното ложе,
нито " горе" ще то отнесем.
Дар са тука най-простите радости:
дом, родина, деца и уют,
и човечност - не малка, на части,
за да няма самотност и студ.
Аз така го разбирам живота,
оптимизмът - това е за мен.
И за себе си, в земната квота,
взимам дял, по съдба отреден.
22 януари 2019г., София
Росица КОПУКОВА
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
missana -
Много мъдрост се съдържа като послание в това твое стихотворение, Роси.
24.01.2019 00:30
24.01.2019 00:30
Да, най-правилно е да се държим за вектора отреден ни от Бог, за да не се налага да плуваме срещу течението. Поздравявам те за хубавия стих!
цитирайса се запознали с това стихотворение и не са пропуснали да вземат становище... Неуморни мръсници, еееееей!
цитирайmissana написа:
Да, най-правилно е да се държим за вектора отреден ни от Бог, за да не се налага да плуваме срещу течението. Поздравявам те за хубавия стих!
4.
rosiela -
Това доказва стойността на творбата. Хубав ден, Апостоле и бъди здрав.
24.01.2019 09:23
24.01.2019 09:23
apostapostoloff написа:
са се запознали с това стихотворение и не са пропуснали да вземат становище... Неуморни мръсници, еееееей!
Търсене