СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ,
точно днес се навършват 132 години от рождението на един от най- обичаните български поети Димчо Дебелянов.
Искам да ви представя едно мое стихотворение за гения:
НА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ
Каква невероятна самота
в душата на твореца - гений,
тази размирна Димчова съдба
в сърцата сякаш право цели.
Пътува времето напред,
но Дебеляновата нежност
ни спира, гали ни отвред,
защото нежността е вечна.
Събрана в неговия стих,
надскочила е тъмнината.
Поет и горестен, и лих,
намерил след смъртта отплата.
Обичал майка и страна,
макар обречен без любима,
той, жертва на една война,
надмина просто свойто име.
Доказа: словото свисти
по- силно от куршума смъртен.
Историята победи,
венча се с нейното безсмъртие.
Остана неговият свят,
така прекрасен в скрита болка,
Отчаян като скъп събрат,
да дозавърши свойта роля.
Да дойде в бъдния живот,
прекрачил смело вековете,
при онзи български народ,
който подряза му крилете,
навреме го не оцени
и той, отхвърлен, си замина,
ала посмъртно ни плени,
свят син на своята родина.
30.09. 2011г., София
Автор: Росица КОПУКОВА
Розмарин – универсалната билка, преобраз...
"Имоти по време на чума" - !?!...