Животът ми е като теорема,

решението на която правя аз,
не разрешавам никой да ми взема
идея, план, посока, ден и час.

Каквото си реша сама, това е.
И друг не може да го промени.
Такава бях, такава си останах,
дори и времето да се смени.

И който се запъти с мръсни пръсти
към същността на моята душа,
не аз, съдбата най- чевръсто
го срива. Аз съдбите не руша.

Вървя си в пътя, взимам дар от Бога,
където и каквото ми даде.
Решението ми не е тревога,
не е проблем за който и да е.

12 август 2019г., София
Росица КОПУКОВА

Това е вярно само за хора, които имат мисия и решимост да я следват. Хора точни и отговорни пред бъдещето - не само лично, но и на другите. А ти си точно такъв човек, Роси. Затова написаното е вярно и стихотворението ти е чудесно!