изплува неусетно мъдростта ми,
дори и аз не знам защо така,
но ясно си протича мисълта ми.
И пътят ми за важните неща
чертае бъдеще, пред мен се вае,
по него стъпва нежно любовта,
нататък - просто само Господ знае.
Най-вече със молитва се теша,
не я пропускам сутрин, обед, вечер,
вървя спокойно, без да се сниша,
така ми е добре, години вече.
И някак си - отнет ми е товар,
нещата, с Божията помощ, стават,
като семафор, като светофар,
" отгоре" някой все ме направлява.
Най-много да пропусна сетен миг,
унесена във стихове и песен.
Но нищо, ще се върна в своя лик,
да продължа във делника чудесен.
От планината - взела за кадем
шишарка, орехче, това ми стига.
Намирам своя истински подем
в духовността и следващата книга.
27 август 2019г., София
Росица КОПУКОВА
НАЧИН ДА СТАНЕШ ДИПЛОМАТ
И ХИТЛЕР ГО ЧЕРВЕНОТО ЗНАМЕ РОДИ
"От планината - взела за кадем
шишарка, орехче, това ми стига.
Намирам своя истински подем
в духовността и следващата книга."
Над прекрасното е този финал!!!
27.08.2019 19:44
"От планината - взела за кадем
шишарка, орехче, това ми стига.
Намирам своя истински подем
в духовността и следващата книга."
Над прекрасното е този финал!!!