Цяло лято на балкона идва
и оставя по едно перо,
за късмет навярно ми намигва
и за щастие по зарево.

Как не ме пропусна аз се чудя,
сякаш се познаваше със мен,
рано сутрин , щом от сън се будя,
тя бе минала и този ден.

Вероятно вече отпътува
някъде за топлите страни,
ала моето сърце будува
и по нея то се заплени.

Как е всичко преходно, сезонно!
Привържеш се, а то пък отлети.
Но перата, дето ги отрони,
те са и щастливите следи!

11 септември 2019г., София
Росица КОПУКОВА

Чета и препрочитам. Вплела си и философия и лирика в образа на гургулицата, а перата й - като символ на щастливите следи, са ярка находка, Роси! Поздравявам те, както за хрумването, така и за блестящата му реализация!