Аз обичам в живота да плувам без драми,
той е толкова хубав, когато е чист,
но наоколо дебнат, за жалост , измами
и смрачават пред мен хоризонта лъчист.
И тогава пробуждам се с второто "аз"-
мога битки да водя на тихия фронт,
за години наред, не за ден, не за час,
без да губя моменти за личен комфорт.
Бог помага, на мене ума ми сече,
но накрая се питам след пълна победа:
за какво във борби това време тече
и в живота мнозина без правилно кредо
сеят смут и раздор, и напразни ежби,
вместо в разговор смислен да търсят доброто?
Отморявам със стих, пък дори да горчи,
но намирам баланс след победи над злото.
Ще остана до края обществен човек,
който няма въобще да разбира еснафа.
И във следващ живот, във поредния век,
искам повече радост, Божествена слава.
Ама знам ли и аз? То е всичко съдба.
Не, не се и оплаквам, но просто се чудя-
как добре се живее със карма добра,
а сами си стоварваме слепи заблуди!
10 октомври 2019г., София
Росица КОПУКОВА
10.10.2019 23:49
Поздравявам те за изключително силния и човешки стих!
Поздравявам те за изключително силния и човешки стих!
Понякога злото мимикрира в ролята на добро, но чистия човек го вижда с всичките му сенки и всяка победа над него е триумф на Доброто, което единствено ни осмисля като хора и души, като истинност и кармични разплати.