Постинг
20.11.2019 21:33 -
КАК ПЛАВНО СИ ОТИВА....
Как плавно си отива топлината,
навън позастудя, позаваля,
в красивата си есенна позлата
все още се сбогува есента.
Тя беше много, много милостива,
без бури, ядовити ветрове.
И аз си мисля колко й отива
като принцеса плавно да снове.
Позадържала зимата на прага
не й се и разделя явно с нас,
но няма как, полекичка се стяга
прощално да си вземем с нежен глас.
Мъглите се простират и се вдигат,
и пак прииждат, намек за това,
че някъде снежинките ги виждат,
високо, над планинските бърда.
Не искам, есен мила, да си тръгнеш,
но пита ли ме някой в този свят.
Държах те за ръка, за да се върнеш,
но няма как - природен кръговрат.
20 ноември 2019г., София
Росица КОПУКОВА
Толкова лиричен и картинен. Все едно се прожектираше пред очите ми, докато го четях. Поздравявам те, Роси!
"Не искам, есен мила, да си тръгнеш,
но пита ли ме някой в този свят.
Държах те за ръка, за да се върнеш,
но няма как - природен кръговрат."
Разкош!
цитирай"Не искам, есен мила, да си тръгнеш,
но пита ли ме някой в този свят.
Държах те за ръка, за да се върнеш,
но няма как - природен кръговрат."
Разкош!
missana написа:
Толкова лиричен и картинен. Все едно се прожектираше пред очите ми, докато го четях. Поздравявам те, Роси!
"Не искам, есен мила, да си тръгнеш,
но пита ли ме някой в този свят.
Държах те за ръка, за да се върнеш,
но няма как - природен кръговрат."
Разкош!
"Не искам, есен мила, да си тръгнеш,
но пита ли ме някой в този свят.
Държах те за ръка, за да се върнеш,
но няма как - природен кръговрат."
Разкош!
Търсене