Не съм по дългите самоанализи,
аз бързо схващам правилния път,
аз бързо схващам правилните хора
и дълго с тях и те със мен вървят.

От антидепресанти нямам нужда,
а имам нужда аз от анти зли,
борбата с тях я водя, но е чужда,
макар да чистя с Божите метли.

Уроците пътуват със съдбата,
дано във идния живот е по- добра,
че имам стихове да пиша по Земята
или където ме запрати тя.

Да бъда още музика и песен,
да бъда аз всемирна красота,
дано животът ми да е по- лесен
и повече наситен с доброта!

Със следващата раса да се случим,
където шетат висшите души,
един от друг съвместно да се учим
и обичта ни срив да не руши!

25 ноември 2019г., София
Росица КОПУКОВА

20:02 - 4udovi6teto

19:40 - ili4e
19:21 - poliqor
18:52 - selena1

Ти си носител на светлина, Роси и не се страхуваш от Луциферовите създания. Винаги си им показвала къде им е мястото. И с това свое много силно стихотворение засвидетелстваш, че си натоварена с мисия да проправяш пътя на Шестата раса. Идва времето, когато злите чудовища ще бъдат запратени в мрачния Тартар /където им е място/ и то вовеки веков!

"Със следващата раса да се случим,
където шетат висшите души,
един от друг съвместно да се учим
и обичта ни срив да не руши!"

Великолепно казано. Аплодирам те за извисената философска лирика!