Природата безмълвно ми говори,
да, истина е, духом не мълчи,
игликите ми в двора ококориха
най-хубавите приказни очи.

Притича катерица много близо,
какво ми каза, тъй и не разбрах,
но Й помахах, тя опашка вирна,
целувка пратих, гледа ме без страх.

Елхите ме посрещат добролюбно.
Една загина, ала нови две
растат красавиците и безшумно,
щом вляза, те подават ми ръце-

погалвам ги, ама безкрайно нежно,
за да добият воля за живот.
И след отминалото време снежно,
взаимно пак намерихме си брод.

Приплъзнала е в двора красотата
в напъпилите стари дървеса
и толкова естествено земята
със нова сила ражда чудеса!

15 април 2020г., София
Поздрав от вилата
Росица КОПУКОВА

че без природата сме просто нищо. И си права, че трябва да й отвръщаме с безкрайна нежност, за да ни дари с чудеса.

Елхите ме посрещат добролюбно...

погалвам ги, ама безкрайно нежно,
за да добият воля за живот.
И след отминалото време снежно,
взаимно пак намерихме си брод."

Красива, топла и наситена с любов към природата творба. Поздравление!

Малко пояснения за боровите дървета в България:
Основните видове са бял бор, черен бор, смърч, ела и мура с по няколко подвида. Малкото украсено по случай раждането на Исус Христос борче се казва елха. В природата има ела, най-подходящото дръвче за елха, защото иглите й не падат. Белият бор и някои с променен ген борове, наричани сребристи бяха поразени от корояда.
Още веднаж позравления за красивото стихо!

че да опъне акордеона... Па сетне да викне и да запее, та да прогони всички гарги от хубавите дървета...