Постинг
22.04.2020 08:27 -
ПРИСТАНИЩАТА МИ СЕ ГУБЯТ
Пристанищата ми се губят, но пътувам
и в бурите ще оцелея, знам,
не се страхувам, не - не се страхувам,
държи ме неугасващия плам.
Стоя достойно, гледам хоризонта
и пясъчните хора ги страня,
Вселената е дом, ала във който
не всеки ще се слее с Вечността.
Достатъчно ми е, което имам.
И само да не спира моя стих.
Че без поезия си нямам име,
а чрез поезия се преоткрих.
И тя запази моите устои,
в порталите космични ме държи.
Загубих и приятели, и свои,
и търся ги сред нощните звезди!
21 април 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Следващ постинг
Предишен постинг
"Достатъчно ми е, което имам.
И само да не спира моя стих.
Че без поезия си нямам име,
а чрез поезия се преоткрих."
И финалът е трепач. Поздравявам те!
цитирайИ само да не спира моя стих.
Че без поезия си нямам име,
а чрез поезия се преоткрих."
И финалът е трепач. Поздравявам те!
вземи за ориентир титана от Варна. Народния поет Валерий Станов. Виж само какво хубаво стихотворение е написал:
Вечер, щом луната се покаже,
всеки гледа да намаже
от свойто сладко гадже.
Това е по- хубаво и от неговото стихотворение "Калугир ме гони, мамо".
цитирайВечер, щом луната се покаже,
всеки гледа да намаже
от свойто сладко гадже.
Това е по- хубаво и от неговото стихотворение "Калугир ме гони, мамо".
missana написа:
"Достатъчно ми е, което имам.
И само да не спира моя стих.
Че без поезия си нямам име,
а чрез поезия се преоткрих."
И финалът е трепач. Поздравявам те!
И само да не спира моя стих.
Че без поезия си нямам име,
а чрез поезия се преоткрих."
И финалът е трепач. Поздравявам те!
apostapostoloff написа:
вземи за ориентир титана от Варна. Народния поет Валерий Станов. Виж само какво хубаво стихотворение е написал:
Вечер, щом луната се покаже,
всеки гледа да намаже
от свойто сладко гадже.
Това е по- хубаво и от неговото стихотворение "Калугир ме гони, мамо".
Вечер, щом луната се покаже,
всеки гледа да намаже
от свойто сладко гадже.
Това е по- хубаво и от неговото стихотворение "Калугир ме гони, мамо".
Търсене