Постинг
03.05.2020 08:46 -
ПОНЯКОГА
Понякога така, ми се отива
на някой неизвестен коловоз,
с кафе в ръката, позитивно жива,
изпращам влаковете без въпрос.
Понякога си взимам и билетче
до гарата на някой хубав град
и може пътят да не е далечен,
но със емоции и със заряд.
Обичам хората да наблюдавам
и , без да знаят, да ги " разчета",
събирам разкази и отминавам,
и после оживяват във творба.
Понякога пък хвърлям и стотинка
навънка, при пътуващия влак,
та в чудното нанизване на спирки
да мога някъде да сляза пак.
Обичам влаковете на живота
да взимам от нечакан коловоз.
Пътува ми се. И докато мога
за някъде ще тръгвам без въпрос.
2 май 2020г., София
Росица КОПУКОВА
1.
missana -
Не знаеш колко ми е близко по светоусещане това твое стихотворение, Роси...
03.05.2020 16:49
03.05.2020 16:49
Когато бях малък, прекарвах времето си на гарата, наблюдаваки пристигащите и заминаващи влакове. Това бяха все парни локомотиви - тежки и тържествени. В тях имаше мощ и величие, а в дима им, който отлиташе към небето, долавях сякаш отлитането на живота. Твоято прекрасно стихотворение ми върна в един миг това позабравено детство.
"Понякога така, ми се отива
на някой неизвестен коловоз,
с кафе в ръката, позитивно жива,
изпращам влаковете без въпрос.
...
Обичам влаковете на живота
да взимам от нечакан коловоз.
Пътува ми се. И докато мога
за някъде ще тръгвам без въпрос."
Тук е казано всичко по един неповторим поетичен начин!
цитирай"Понякога така, ми се отива
на някой неизвестен коловоз,
с кафе в ръката, позитивно жива,
изпращам влаковете без въпрос.
...
Обичам влаковете на живота
да взимам от нечакан коловоз.
Пътува ми се. И докато мога
за някъде ще тръгвам без въпрос."
Тук е казано всичко по един неповторим поетичен начин!
2.
rosiela -
Благодаря ти сърдечно, Младене.А аз и доста по- късно запазих тези детски си черти, ама какво да правиш?
03.05.2020 18:44
03.05.2020 18:44
missana написа:
Когато бях малък, прекарвах времето си на гарата, наблюдаваки пристигащите и заминаващи влакове. Това бяха все парни локомотиви - тежки и тържествени. В тях имаше мощ и величие, а в дима им, който отлиташе към небето, долавях сякаш отлитането на живота. Твоято прекрасно стихотворение ми върна в един миг това позабравено детство.
"Понякога така, ми се отива
на някой неизвестен коловоз,
с кафе в ръката, позитивно жива,
изпращам влаковете без въпрос.
...
Обичам влаковете на живота
да взимам от нечакан коловоз.
Пътува ми се. И докато мога
за някъде ще тръгвам без въпрос."
Тук е казано всичко по един неповторим поетичен начин!
"Понякога така, ми се отива
на някой неизвестен коловоз,
с кафе в ръката, позитивно жива,
изпращам влаковете без въпрос.
...
Обичам влаковете на живота
да взимам от нечакан коловоз.
Пътува ми се. И докато мога
за някъде ще тръгвам без въпрос."
Тук е казано всичко по един неповторим поетичен начин!
Само си спечелила от това, Роси!
цитирайТърсене