Под топлата шапка на юли
и песен на славей и кос
да бъдеш във моята утрин
усмихнат, чаровен и бос...

И в тихия шум на тревата,
която в дъжда прозвъня,
да чуем гласа на земята
и той да осмисли деня.

Кръжи покрай мен и разказвай
случайни красиви неща.
Щом имаме всичко останало
и спряла е тук любовта,

какво да желаем в живота,
то просто дошло е при нас,
не искай по много, защото
над многото нямаме власт.

Щом с теб един друг се намерихме
и няма прогноза за срив
в прекрасния свят триизмерен,
за всичко - бъди търпелив!

21 юли 2020г., София
Росица КОПУКОВА