Постинг
27.07.2020 23:10 -
ЗАД ДУМИТЕ

Зад думите си имам интуиция
и тя улавя всякакво притворство,
двуличие улавя и амбиция,
любезност, ала някак си подмолна.
Ловя с душата хиляди тоналности,
дори да са приятни и не скучни,
нюанси хитровати и баналности,
зад маска на словата благозвучни.
Очите също много ми подсказват.
И плъзне ли в сърцето ми съмнение,
животът друга приказка разказва
и после не приемам извинение.
Бог дал ми е таланта да се браня,
да сривам с поглед крепости лъжливи.
Едно се питам - той ли ги покани
във низостта си още да са живи?
Сърдечността е сякаш дефицитна,
а толкова е нужна на Земята,
къде ли из Вселената ще литнем
един ден да потърсим добротата?!
27 юли 2020г., София
Росица КОПУКОВА
САТАНИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ ГЕРОИЗИРАТ ПОРЕДН...
Писанец - част от богатството на Природе...
Посвещава се на потребителите: vled, ili...
Писанец - част от богатството на Природе...
Посвещава се на потребителите: vled, ili...
Способността да усещаме истинското състояние на нещата, нерядко умело прикривано с думи от недостойни и подмолни хора, незаслужаващи нашето внимание. Особено лошо е, когато чрез тези похвати такива хора се домогват да изгода. Това винаги ни наранява. Но трябва да вярваме в доброто. В този смисъл виждам поантата на това силно стихотворение във финалния му куплет:
"Сърдечността е сякаш дефицитна,
а толкова е нужна на Земята,
къде ли из Вселената ще литнем
един ден да потърсим добротата?!"
Най-важното е, че "ще литнем", а къде из вселената - това само Бог го знае. Поздравление, Роси!
цитирай"Сърдечността е сякаш дефицитна,
а толкова е нужна на Земята,
къде ли из Вселената ще литнем
един ден да потърсим добротата?!"
Най-важното е, че "ще литнем", а къде из вселената - това само Бог го знае. Поздравление, Роси!
missana написа:
Способността да усещаме истинското състояние на нещата, нерядко умело прикривано с думи от недостойни и подмолни хора, незаслужаващи нашето внимание. Особено лошо е, когато чрез тези похвати такива хора се домогват да изгода. Това винаги ни наранява. Но трябва да вярваме в доброто. В този смисъл виждам поантата на това силно стихотворение във финалния му куплет:
"Сърдечността е сякаш дефицитна,
а толкова е нужна на Земята,
къде ли из Вселената ще литнем
един ден да потърсим добротата?!"
Най-важното е, че "ще литнем", а къде из вселената - това само Бог го знае. Поздравление, Роси!
"Сърдечността е сякаш дефицитна,
а толкова е нужна на Земята,
къде ли из Вселената ще литнем
един ден да потърсим добротата?!"
Най-важното е, че "ще литнем", а къде из вселената - това само Бог го знае. Поздравление, Роси!
Търсене