Има си лица и любовта,
някъде е силна, но нетрайна,
някъде е нежна през нощта,
а на сутринта е път незнаен.

Някъде е пепеляща страст,
но това не значи хармонична,
някъде обсебва като власт,
някъде със клетви се зарича.

Съвършената я дава Бог,
две души той за синхрон намира,
за такава просто няма срок,
в другия живот ще гравитира.

Тя върви и в трудните неща,
в своята всемирна безконечност,
не увяхва в ежедневността,
тя си има свое име: Вечност!

21 август 2020г., София
Росица КОПУКОВА