Още ми е лятно през септември
и ми се пътува под небето,
аз съм птица по душа, но ведра,
дето се разбира с битието.
Напред-назад, нагоре и надолу,
всичко вкарвам в някаква идея,
всеки ден набирам своя скорост
и експресно искам да живея.
Без да ме припират и напътстват,
знам си път и време и порядък,
в глупости небивали не хлътвам
и тежа на място като камък.
Та сега прегръщам го септември,
с цялата си обич го прегръщам
и в пространството ни триизмерно
го деля на друмища и в къщи.
Няма покрай мене да минава,
аз пък само работа да гоня,
има дни за радост и забава,
има дни от лятото измолени.
Та додето дойде късна есен
нищо хубаво да не изпусна,
винаги напред със стих и песен,
възрастта ми също не е късна!
Още ми се носят летни рокли,
а пък вечер шаря по небето,
гледам си звездите със бинокъл,
ей така, по-близо да ми светят!
2 септември 2020г., София
Росица КОПУКОВА
02.09.2020 20:59
и ми се пътува под небето,
аз съм птица по душа, но ведра,
дето се разбира с битието."
...А то се случи септември - един път! Дори и комунягите не могат да го помрачат.
и ми се пътува под небето,
аз съм птица по душа, но ведра,
дето се разбира с битието."
...А то се случи септември - един път! Дори и комунягите не могат да го помрачат.
ОЩЕ ТИ Е ЗЛОБНО ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ
Още ти е злобно през септември
и не ти се ходи на протести,
била си птица, но не гургулица,
бу-ху-уху… носиш грозни вести!
Идеи, всичко вкарваш в твои рамки,
от Банкя Гербови носиш презрамки,
експресно в скорост искаш да живееш,
над шестдесет си, ку…..ш и момееш.
Старите моми в герб са на почит,
особено когато са толупки,
прегръщаш ти септември, прочит
са твоите напред лъжливи стъпки!
Има дни, но твоите са свършени,
слугуваш ти на сикаджии и мутри,
късна ти е възрастта , прекършени
мечтите твои са от твойте мутри!
Още носят ти се рокли летни,
вечер„шари” ти се по небето,
но мечтите твои са безцветни,
звездите ти тъмеят при което
Симеоново и Банкя са едно
за твойто алчно, зло око!