Постинг
20.10.2020 16:52 -
АЗ НЕВЕДНЪЖ СЕДЯХ НА ПЛАЖА
Аз неведнъж седях на плажа
в прииждащия здрач и там
с вълните, как да ви разкажа,
притегляхме се - всеки сам.
Те хвърляха към мене миди,
аз им протягах две ръце
и всеки можеше да види
два образа - едно сърце.
На вилата ми днес е пълно
със морски дарове навън
и нищо аз от тях не хвърлям,
по двора шепне моя сън
от стари спомени по лято,
от плаж, вълни и хоризонт
и там душата ми богато
се плисва върху морски фон,
и вече само тя си знае
за миналите чудеса,
вместо по пясъка ги вае
по свежа утринна роса.
20 октомври 2020г., Симеоново
Росица КОПУКОВА
Търсене