Пъстроцветната река от спомени
минава през сърцето ми понякога,
невинаги ги искам и ги гоня,
когато ме споходят и е тягостно.

Защото съм дете на Светлината,
очите и душата я рисуват,
да ме споходи някой ден тъгата
е само кратък час по пълнолуние.

Ревниво пазя всичките албуми,
защото, който да отворя и погледна,
ме стоплят близки образи и друми,
а повечето няма ги безследно.

И пращам в ъгълчето на душата
това, което днес ме натъжава,
но то стои и някой ден реката
сигнал за тежък спомен ще подава....

24 октомври 2020г., София
Росица КОПУКОВА