Когато сторя истинско добро,
а както често случва се в живота,
в неблагодарното му колело
се овъртят няколко идиота,
та Бог измъкне ме от тази кал,
аз пак запазвам някакво приличие,
не мразя, но утихва мойта жал
и се заменя с пълно безразличие.
И, крепейки се още на нозе,
които от уплаха потреперват,
Съдбата ги е взела за мезе
и те към мене все очите вперват,
тогава мълчаливо казвам: " Не!".
Или на глас. Според както се случи.
Потъват. Аз съм на брега поне,
ала спасителката се отлъчи.
Не съм сама в такъв водовъртеж.
Животът картите си разиграва
и за едни настъпва само " леж",
а аз с достойнство вече наблюдавам.
""""""""""""""""""""
Възмездието има видим вид.
Позамисли се и ще го откриеш.
Не е подминал никой индивид,
каквито хитрости и да извие!
26 октомври 2020г., София
Росица КОПУКОВА
26.10.2020 21:53
Отново поднасяш обобщаващ интелектуален стих, засягащ по поетичен начин една вечна тема. Поздравление!
26.10.2020 23:05
27.10.2020 08:26
Отново поднасяш обобщаващ интелектуален стих, засягащ по поетичен начин една вечна тема. Поздравление!
Отново поднасяш обобщаващ интелектуален стих, засягащ по поетичен начин една вечна тема. Поздравление!
Видях, че са махнали снимката на бабока. Шъ дъ е някоя важна личност. Да не е майката на Бойко Борисов или на Румен Радев...Или - лелята! ХаХаХа!
Отново поднасяш обобщаващ интелектуален стих, засягащ по поетичен начин една вечна тема. Поздравление!