Аз винаги има какво да говоря,
единствено само с Лъжата не споря,
когато Лъжите ударят паважа,
отивай си, няма какво да ти кажа.
Не искай утеха и помощ не искай.
Ти сам се удави във плитко и в ниско.
И как ще пораснеш нагоре, не зная.
На възраст си вече, не в детската стая.
Сега ще ти кажа какво ще се случи?
Животът от опит ме вече научи.
Пропадаш,това е, но аз съм дотука.
Жени като мен носят само сполука,
но те са за Бога една бариера:
човек ли ще станеш или химера.
И който промяна не иска да прави,
то Бог го наказва и без да го бави.
1 ноември 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Аз винаги има какво да говоря,
единствено само с Лъжата не споря,
когато Лъжите ударят паважа,
отивай си, няма какво да ти кажа.
Не искай утеха и помощ не искай.
Ти сам се удави във плитко и в ниско.
И как ще пораснеш нагоре, не зная.
На възраст си вече, не в детската стая.
Сега ще ти кажа какво ще се случи?
Животът от опит ме вече научи.
Пропадаш,това е, но аз съм дотука.
Жени като мен носят само сполука,
но те са за Бога една бариера:
човек ли ще станеш или химера.
И който промяна не иска да прави,
то Бог го наказва и без да го бави.
1 ноември 2020г., София
Росица КОПУКОВА

А първите два реда на стихотворението само потвърждават казаното и от Пушкин:

"И не оспоривавай глупца".

так точно!