Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.12.2020 08:25 - ГЛЕДНА ТОЧКА
Автор: rosiela Категория: Изкуство   
Прочетен: 236 Коментари: 3 Гласове:
2

Последна промяна: 02.12.2020 08:35



Към минали любови се не връщам,
нито пък към причини за раздяла,
било какво било, сега прегръщам
на бъдещето светлото начало.
От мене днеска да сте чули драма?
Приключен миг, дошъл във битието.
Опитващият се да ме измами
потъва страшно, чак до там, където
се вижда на несретниците края,
непожелали своята промяна
и стиховете ми летят в безкрая,
защото те са ангелска омая.
Сега за " някога" какво да пиша,
когато имам новата посока
и в нея любовта дълбоко диша,
най-важното, да бъде доброока.
В депресия не мога да изпадна,
държи ме здраво Юпитер, високо.
Снежинките ме милваха отрано
и на душата беше ми широко.
И ако нещо днес ще затъгувам,
това е, че умират свестни хора,
че времето, за жалост, ни е трудно
и доста помрачи ни се простора.
И нищо друго не е по-значимо
от здравето, а и от нас самите.
Единствено остава нелечима
неистовата болка във душите,
когато някой тръгне си оттука.
И млад, и стар - по равно ги жалея.
Родени сме за обич и сполука,
а не да се прощаваме без време.
1 декември 2020г., София
Росица КОПУКОВА



Гласувай:
6
4



1. rosiela - ГЛЕДНА ТОЧКА
02.12.2020 08:26

Към минали любови се не връщам,
нито пък към причини за раздяла,
било какво било, сега прегръщам
на бъдещето светлото начало.
От мене днеска да сте чули драма?
Приключен миг, дошъл във битието.
Опитващият се да ме измами
потъва страшно, чак до там, където
се вижда на несретниците края,
непожелали своята промяна
и стиховете ми летят в безкрая,
защото те са ангелска омая.
Сега за " някога" какво да пиша,
когато имам новата посока
и в нея любовта дълбоко диша,
най-важното, да бъде доброока.
В депресия не мога да изпадна,
държи ме здраво Юпитер, високо.
Снежинките ме милваха отрано
и на душата беше ми широко.
И ако нещо днес ще затъгувам,
това е, че умират свестни хора,
че времето, за жалост, ни е трудно
и доста помрачи ни се простора.
И нищо друго не е по-значимо
от здравето, а и от нас самите.
Единствено остава нелечима
неистовата болка във душите,
когато някой тръгне си оттука.
И млад, и стар - по равно ги жалея.
Родени сме за обич и сполука,
а не да се прощаваме без време.
1 декември 2020г., София
Росица КОПУКОВА
цитирай
2. missana - На фона на тази своя "гледна точка" за любовта, Роси, която ми припомни за Иисусовото:
02.12.2020 10:36
"ново вино се налива в нови мехове", даваш и една безсмъртна философия за същината на този свят, която за жалост трудно усвояваме. За мен това е висша поетика:

"И ако нещо днес ще затъгувам,
това е, че умират свестни хора,
че времето, за жалост, ни е трудно
и доста помрачи ни се простора.
И нищо друго не е по-значимо
от здравето, а и от нас самите.
Единствено остава нелечима
неистовата болка във душите,
когато някой тръгне си оттука.
И млад, и стар - по равно ги жалея.
Родени сме за обич и сполука,
а не да се прощаваме без време."

цитирай
3. rosiela - Благодаря ти сърдечно, Младене.
02.12.2020 10:46
ЗА ОБСТОЙНИЯ И ХУБАВ КОМЕНТАР!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rosiela
Категория: Поезия
Прочетен: 2941148
Постинги: 3263
Коментари: 15533
Гласове: 6685
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031